Режисьор: Сара Поли
В Ролите: Гордън Пинсет, Джули Кристи, Олимпия Дукакис, Лили Франкс
Година: 2006
Държава: Канада
Времетраене: 105 минути
Описание: Грант и Фиона са съпрузи от дълги години, които продължават да се обичат всеотдайно. Но когато й е поставена диагноза Алцхаймер, тя настоява не той да се грижи за нея, а да влезе в болница, което кара да Грант да изживее сериозна криза на съвестта. На синдрома на Алцхаймер, един от бичовете на съвременното общество, са посветени не един или два филма - кой по-силен, кой по-слаб, а "Away From Her" определено се нарежда на предна позиция сред първите. Не е лесна работа да се пресъздаде бавното и мъчително развитие на болестта - първоначалните дребни пропуски в паметта, усилията, изисквани за съсредоточаване, загубата на чувство за такт, за място, за обкръжение, затрудненията в ориентацията, внезапните прекъсвания на връзката с действителността - постепенно натрупващи се във все по-пълната деградация на личността, процес мъчителен и за околните, и кой знае колко за самия болен. Докато накрая забравиш всичко и всички. Още по-трудно е да се преразкаже. Или изиграе.В това отношение "тя", Джули Кристи - в ролята на застигнатата от безмилостното заболяване Фиона - е повече от прекрасна. Понякога съм се чудел какво ли значи да осъзнаваш, че потъваш в подобен водовъртеж и да си с ясното съзнание, че този път няма да има подадена ръка, която да те извади - даже спасителна сламка, за която да се хванеш. Да се опитваш да запазиш крехкото си съзнание поне още малко, преди да настъпи неизбежното. Като че ли сега разбирам поне мъничко по-добре. И ако вземе Оскар за това си изпълнение, той ще бъде повече от заслужен.Малко по-малко внимание като че ли събира Гордън Пинсент, превъплъщаващ се в нейния съпруг и опора на четиридесет-годишният им брак. Макар и наистина сериозно засенчен като изпълнение, струва ми се ролята му на втората половина в цялостната трагедия съвсем не е за пренебрегване.Въобще, канадската продукция е абсолютно бижу, макар и очаквано доста тежка за гледане. Донякъде ме изненада фактът че е адаптация, и то по разказ, тъй като събитията, макар и малки, са твърде многобройни - но пък ненапразно е номинирана и за втори Оскар именно в тази категория. И със сигурност я препоръчвам на онези, които биха се престрашили да се срещнат с нещо страшно, тъжно, но съвсем реално - а и може би не толкова безопасно далечно, колкото изглежда.
