Година: 2004
Държава: Германия, САЩ, Холандия, Франция, Великобритания, Италия
Режисьор: Оливър Стоун
В ролите: Колин Фарел, Анджелина Джоли, Вал Килмър, Антъни Хопкинс и други
Резюме: Носителят на Оскар Оливър Стоун и звездата Колин Фарел пресъздават бурния живот на Александър Македонски – владетел и пълководец, който е имал огромно влияние върху съвременния свят. От прашните исторически книги до големия екран, изумителният исторически епос проследява съдбата на младия Александър и битките, които води на бойното поле и извън него. Син на развратния крал Филип (Вал Килмър) и отмъстителната Олимпия (Анжелина Жоли), Александър наследява трона на 20 години и повежда армиите си на изток, превземайки целия свят, чак до загадъчната Индия.
Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Междувременно започва да се занимава с театър, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов.
Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987).
Умира на 31 октомври 1989г. в София на 64 годишна възраст.
Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.
Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души.
Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце. Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретромебели, стари бижута.
Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи.
Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, легнали на релсите пред тръгващия от гара Димово влак. Машинистът успял да спре в последния момент.
Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.
По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва .
Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.
"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"- обича да казва той.***
Откъс от книгата " Сълзата на Дон Кихот" от Севелина Гьорова
"Способността да се смееш и да разсмиваш другите е човешка дарба. С нея човек се ражда. Тя носи неизразима радост на хората и е извор на истинско удоволствие. Една усмивка прави човешкото лице по-красиво и по-одухотворено. Тя възвръща силите за съпротивата срещу трудностите и по някакъв магически начин укрепва вярата в утрешния ден. Просто погледът върху света и преценката за неговите стойности стават други.
Този рядък дар на природата Георги Парцалев носеше в себе си и го излъчваше с цялото си същество. Всичко у него предизвикваше смях - и тънката, издължена фигура, и достолепните мустаци, над които учудено ни гледаха пълни с наивност големи очи, и провлеченият леко дрезгав глас. Ние се смеехме неудържимо, но не на него, а заедно с него -на света, на хорските недостатъци, на удивителните неща, които изпълваха всекидневието ни. Този смях беше ведър и чист, лишен от сатирическа жлъч и злонамерено издевателство. Той извираше от жизнелюбието и богатството на една широка душа, която вярваше в човешките преображения към добро и вместо присмех предпочиташе незлобливата шега и чистосърдечното остроумие."
