Страниците на българския печат с подробна информация на великата епопея при Тутракан: Вестник "Мир" от 7.09.1916 г.: "Вчера, 6 септември, в 2 часа и 30 мин. след пладне, в един жесток бой на втората отбранителна линия край Тутракан предмостовата Тутраканска крепост падна окончателно в наши ръце. Гарнизонът на крепостта капитулира. Пленени са 34, 36, 40, 74, 79, 80 и 84-ти пехотни полкове, две дружини от жандар- мерийския полк, 5-ти гаубичен и 3-ти тежък артилерийски полк, цялата крепостна артилерия и боеприпаси. Точният брой на трофеите и пленниците се привеждат в известност. Трофеи/ две знамена и повече от 100 модерни оръдия, между които и нашите батареи, откраднати през 1913 г. при град Фердинанд. Загубите на румънците в убити и ранени са колосални. Много румънски войници в паническото си бягство са се издавили в Дунава". Вестник "Нов век" от 7 септември 1916 г.: "От колко голямо значение е падането на този град може да се оцени само като се знае, че румънците от както хайдушки заграбиха тоя край, до са мото обявяване на войната работиха за осигуряването на неговата защита. Тоя град беше определен от румънците да играе роля на бранител на заграбена Добруджа". Вестник "Пряпорец" от 9 септември 1916 г.:"Устремът, с който са се втурнали през границата срещу новия враг, е дивен. Той се явява не само като чувство за борба и ламтеж към победи и слава, но и като желание за отплата... Тъй се обяснява устремът, с който днес българските войски се носят по равнините, които са били люлката на старото българско царство".
Иван Вазов
Тутракан
Име скромно и незнайно,
име славно тоя час -
Тутракан! Потръпвам тайно,
Щом те изговоря аз.
Тутракан! О, епопея
на народната ни мощ,
вихрен устрем на идея,
бляск светкавичен на нож!
Паметнико величави
на омраза и любов,
в наниза на наште слави
нова слава, лавър нов!
Име силно, кат клик бранен,
име - вечна гордост нам,
громко кат бой барабанен,
свято като песен в храм!
